Как изглеждат цветовете, когато никога не си ги виждал?

На пръв поглед това изглежда като прост въпрос. Но ако се замислим, той всъщност води към нещо много по-интересно – можем ли да си представим нещо, което никога не сме възприемали непосредствено?

Родена съм без зрение, с атрофия на зрителния нерв. Никога не съм виждала цветовете и нямам зрителен спомен за светлината. Не знам как изглеждат червеното, зеленото или синьото. И няма как да опиша самото визуално усещане от тях.

Но цветовете имат своето място в съзнанието ми.

Не като картини, а като понятия, асоциации и значения. Те се натрупват постепенно – от разговорите с хората, от книгите, от описанията, от начина, по който другите говорят за тях. Така с времето се изгражда една различна представа за нещо, което никога не е било видяно.

Знаем, че има топли и студени цветове. Че едни се свързват със свежест, други с енергия, спокойствие или елегантност. Затова човек, който не вижда, може да има предпочитания към цветовете, да избира дрехите си според тях и да мисли за съчетаването им. Не защото знае как изглеждат, а защото цветовете са придобили значение.

Понякога това може да бъде и повод за шега. Ако един плод е неузрял, например, мога да кажа: „Мирише ми на зелено!“ 😄 Не, зеленият цвят не може да бъде разпознат по миризмата. Просто някои асоциации са толкова естествено вплетени в езика, че човек започва да си играе с тях.

Разбира се, има и моменти, в които думите не са достатъчни. Някой може да започне да описва нещо изцяло визуално и в един момент да стигнем до границата на представата. Думите са разбрани, но няма с какво да бъдат свързани. И това също е напълно нормално.

Може би защото светът никога не е съставен само от това, което виждаме.

Има звуци, аромати, допир, температура, движение. Мирисът на окосена трева. Уханието на цветята. Песента на птиците през деня и на щурците през нощта. Дъждът, вятърът, топлината на слънцето върху лицето. Всичко това също изгражда представата ни за света.

А когато нещо не може да бъде направено по един начин, се намира друг. Това е част от ежедневието на всеки човек, макар причините да са различни. Някои неща се правят самостоятелно, за други се търси помощ. Понякога се променя начинът, по който вършим нещо, а понякога се намира съвсем ново решение.

Може би затова отсъствието на зрение не се усеща непременно като постоянно присъствие на липсата. Има ограничения, разбира се. Има неща, които остават недостъпни или изискват повече усилие. Но животът трудно може да бъде побран само в това, което човек не може.

Всичко друго остава – звуците, миризмите, докосването, разговорите, спомените, въображението, смехът, любопитството, хората и всички онези малки неща, от които постепенно се изгражда усещането за свят.

Може би една картина не е задължително да бъде видяна, за да съществува. Тя може да бъде създадена от разказ, звук, аромат, допир, асоциация или въображение.

И така цветовете, които никога не са били пред очите ми, все пак имат място в моя свят.

Не знам как изглеждат.

Но знам какво означават.